Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем

Човекът взел брадвата и с няколко удара отсякъл дървото. А лъвът забивал зъбите, ноктите, борил се с дървото, изкъртил си зъбите и пак нищо не направил.

– Видя ли, лъвчо, че аз съм по-силен от тебе? – попитал човекът. – Аз отсякох дървото, ти не можа. Искаш ли сега да свирим и да видим кой ще надсвири.

– Най-напред ме научи да свиря! – рекъл лъвът.

– Ще те науча, лъвчо, ама за тебе трябва друга свирка.

– Направи ми, човече, свирка! – рекъл лъвът.

Човекът взел едно доста дебело дърво, ударил го с брадвата, та малко го разцепил, турнал едно дървено клинче, та да държи цепнатините поотделно, и рекъл на лъва:

– А сега турни си тук предните крака, нали те са ти ръце?

Лъвът турнал нозете си в цепнатините, човекът измъкнал клинчето и дървото стиснало здраво лъва. Лъвът не могъл да изтърпи тия болки, опитал се да измъкне нозете си, но напразно – дървото стягало. Той пищял, ревал от болки и молил човека да го пусне. Човекът го пуснал.

– Е, човече, дотук ти си по-силен – рекъл лъвът. – Хем си по-силен, хем си по-хитър и умен. Но аз искам да премерим силите си още веднъж. Хайде да прескочим този ров.

Пред тях имало един доста голям ров, пълен с вода. Човекът погледнал, погледнал, па рекъл:

– Бива, лъвчо! Само че аз ще взема и третия си крак и ще скачам, аз имам три крака, а ти имаш четири!

– Вземи, човече, и рипай с третия крак! – заповядал лъвът.

Човекът грабнал една голяма тояга, изсилил се на овчарски скок и прехвърлил рова. След него се изсилил лъвът. Скочил и паднал в средата на рова. Той бил дълбок, широк и пълен с вода, та лъвът се удавил.

Така оттогава човекът останал най-силен, защото побеждавал враговете си с ум и разум.

Отговорете на въпросите:

Какво рекъл лъвът, когато дошъл при един човек в гората?

Какво направил лъвът с дървото?

Какъв бил ровът?

Какъв останал човекът оттогава?

Преразказ на приказката на руски език

Один человек рубил деревья в лесу. Лев пришел к нему и сказал: «Эй, человек, давай поборимся! Если я тебя поборю, то я тебя съем, если ты меня поборишь – ты меня съешь.

Человек ответил: «Если хочешь помериться силами, лев, нам не нужно бороться. Вот здесь есть толстое дерево, давай его срубим».

«Хорошо, – согласился лев. – Я его с корнем вырву!»

Человек взял топор и несколькими ударами срубил дерево. А лев и зубами, и ногтями боролся с деревом, сточил все зубы, но ничего не сделал.

«Видишь ли, лев, что я сильнее тебя? – спросил человек. – Я срубил дерево, а ты не можешь. Хочешь посвистим, и тогда увидим, кто кого пересвистит».

«Сначала научи меня свистеть!» – сказал лев.

«Я тебя научу, лев, но тебе нужна дудка».

«Сделай, мне, человек, дудку!» – сказал лев.

Человек взял одно довольно толстое дерево, ударил его топором, разделил его немного, воткнул деревянный клин, чтобы трещину разделить, и сказал льву: «А сейчас ставь сюда передние лапы, они ведь тебе как руки?»

Лев поставил лапы в трещины, человек вытащил клин и дерево сильно стиснуло льва. Лев не мог вытерпеть боли, пытался вытащить свои лапы, но напрасно – дерево их стянуло. Он кричал, ревел от боли и просил человека его отпустить. Человек его отпустил.

«Эх, человек, до этого времени ты был сильнее, – сказал лев, – не столько сильнее, сколько хитрее и умнее. Но я хочу померяться силами еще раз. Давай перепрыгнем через этот ров».

Перед ними был один довольно большой ров с водой. Человек посмотрел, посмотрел, да и сказал: «Давай, лев! Только я возьму свою третью ногу и будем прыгать, у меня будет три ноги, а у тебя четыре!»

«Бери, человек, и прыгай с третьей ногой!» – сказал лев.

Человек схватил большую палку, собрался изо всех сил и перепрыгнул ров. После него собрался с силами лев. Прыгнул и попал в середину ямы. Яма была глубокая, широкая и наполненная водой, поэтому лев утонул.

С того времени человек считается самым сильным, потому что побеждает врагов умом своим и разумом.

Гатанки за природата

Двама братя денем и нощем се гонят и пак не могат да се стигнат.

Снага няма, а се движи, къде ходиш – все по тебе.

Бездънна синя яма.

Иде отдалеч един остър меч. Небето той разрязва, когато се показва.

Сутрин светва, вечер угасва.

Пъстра черга нетъкана на небето е постлана.

През прозореца затворен гост дошъл е чудотворен. През стъклото като влязъл, никъде не се порязал.

Сив орел на хълм виси.

На небето чука, на земята се чува.

Чакат ме, викат ме, молят се за мен, идвам, а всички побягват.

На мост приличам, мост не съм; на студ дебелея, на топло тънея.

Беличко, лъскавичко, никой не го милва.

Сляпо мече по дол се влече.

По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/