Мантри за здраве и дълголетие

Какви са последствията от изместването на киселинно-основното равновесие в човешкия организъм? Известно е, че всички водни среди в него (кръв, лимфа, вътрешно– и извънклетъчна течност и др.) имат слабоалкална реакция. В слабоалкална среда „работят” и огромната част от ензимите, които управляват хилядите биохимични процеси, които без прекъсване протичат в човешкото тяло. В частност рН на кръвта се движи в тесните граници от 7,35 до 7,45 рН. Ако водородният показател (рН) надмине 7,6 или спадне под 7,1 душата напира да напусне тялото.

Съществува обосновано мнение, че у 80% от хората е налице критично или тревожно „окиселяване” на организма (ацидоза), което отключва редица патологии, характерни за съвремието ни – главоболие, обща слабост и уморяемост, депресивност и тревожност, безсъние, чувсвителни венци и зъби, свръхподатливост към инфекции, болки в мускулите и ставите, крампи, влошено храносмилане, камъни в бъбреците, жлъчката и черния дроб, атеросклероза, хипертония, диабет тип 2 и развитие на онкологични заболявания. Повишената киселинност на организма води до по-лошо снабдяване на клетките с кислород, което създава идеални условия за развитие на тумурните клетки. За това фундаментално откритие, което даде обяснение за епидемичното разпространение на онкологичните заболявания през последните десетилетия, немският биохимик Отто Варбург беше удостоен с Нобелова награда.

В своята еволюция в продължение на милиони години човешкият организъм е развил ензимните си системи и цялостната си организация „разчитайки” основно на алкални храни – плодове, зеленчуци, кореноплоди и съвсем малко на кисели такива – месо и месни продукти, риба и яйца. В онези далечни времена киселинното натоварване на праисторическия човек е съставлявало -78. Картината се влошава преди около 10 000 години, когато човекът започва интензивно да се занимава със земеделие и скотовъдство, в резултат на което на трапезата му се появяват много храни, способстващи за окиселяване на организма – месо, мляко и млечни продукти, животински мазнини и т.н.

Истинските проблеми обаче настъпват през последните десетилетия и те са свързани с радикалното изменение в хранителния режим на съвремения човек. В наши дни той основно разчита на промишлено произведени храни, в които са добавени невероятен брой чужди на естествения метаболизъм добавки (консерванти, антиоксиданти, синтетични подсладители, оцветители, стабилизатори, емулгатори, модификатори на вкуса и т.н. и т.н.). По безспорен начин е установено, че тези храни водят до сериозно окиселяване на организма. В същата посока действа и невероятното разпространение на фаст фууда, на изделията, съдържащи хидрогенирани мазнини, както и на газираните напитки.

Според много специалисти изключително сериозен „принос” за развитието на ацидозата имат и емоциите. Състоянията, в които в наши дни човекът най-често се намира (стрес, безспокойство, страх, гняв, злоба, завист и др.) способстват за сериозно окиселяване на неговия организъм. В резултат киселинното натоварване на съвремения човек достига критичната стойност от +48! Според американския биохимик и микробиолог д-р Робърт Йънг в наши дни не би следвало да се говори за отделни заболявания, а за едно единствено – ацидоза. Посочената висока стойност на показателя NEAP говори еднозначно, че съвременият човек е влязъл в сериозно и безумно противоречие със собствената си природа.

В хода на своята еволюция човешкият организъм е развил ефективни механизми за защита срещу алкалозата (повишената алкалност), но той не разполага с такива, с които да се противопостави на ацидозата. Или поне с такива, които да не увреждат самия него. Стотината години, в които човекът доброволно се е подложил на убийствения натиск на окиселяващите храни и напитки, са невероятно кратък срок за еволюционни промени. Основният приоритет, заложен от Твореца в човешкия организъм, е оцеляването – на всяка цена, с всички средства. Ръководен от този приоритет той „решава” и проблема с ацидозата. В отговор на агресивното нарастване на киселинността човешкият организъм противопоставя единственото ефективно средство, с което разполага – алкалните елементи (калий, натрий, магнезий, калций, желязо), които изтегля от местата на тяхното функциониране – кости, зъби, кожа, ензими, телесни течности и т.н. С това обаче поставя под сериозна угроза редица свои органи и системи. Например намаляването на нивото на калция в организма води до остеопороза, кариеси, влошаване на състоянието на кожата, косите и ноктите, а това на калия и натрия – до смущения във функциите на сърцето и бъбреците. Понижението на количеството на магнезия има почти катастрофални последствия, тъй като този елемент способства за усвояването на калция и други важни минерали (цинк, мед, силиций). Това води до смущения в доставянето на енергия в живите клетки, в биосинтезата на белтъчините и т.н. Счита се, че за нормалното функциониране на човешкия организъм в ежедневното меню алкалните храни трябва да съставляват 60–70% (според някои учени дори 80%), а това на киселите – 30–40%. Тук може би с най-голяма сила важат думите на великия древен лечител Хипократ, превърнали се в неувяхваща сентенция: „Нека храната бъде твоето лекарство, а лекарство – твоята храна”.

По какъв удивителен начин е устроена природата на нашата планета! Най-малкият атом във Вселената – водородът, е основен елемент, изграждащ най-ценното вещество – водата, която играе фундаментална роля в невероятен брой процеси в живата и неживата природа, но е и главен фактор, определящ здравния статус и границите на съвместимост с живота на HomoSapiens.

Високоалкални храни:суров спанак, чесън, магданоз, брюкселско зеле, карфиол, зеленчукови сокове, дини, пъпеши, лимони, ананас, фурми, сушени смокини, билкови чайове, стевия, морска сол и др.

Средноалкални храни: марули, зелен фасул, моркови, тиквички, чушки, пресни картофи, ябълки, круши, кайсии, праскови, тикви, грозде, касис, горски плодове, банани, авокадо, бадеми, лещници, зелен чай и др.

Слабоалкални храни: грах, царевица, картофи, зеле, лук, домати, краставици, гъби, ягоди, череши, кестени, малини, портокали, маслини, зехтин, соево сирене тофу, козе мляко и козе сирене, пчелен мед, желтък и др.

Силнокисели храни: пържени храни, туршии, сладкиши, свинско и телешко месо, рибни консерви, скариди, деликатесни сирена, фъстъци, орехи, бира, синтетични подсладители, оцет, черен чай, йодирана сол и др.

Среднокисели храни: бял ориз, бял хляб, макаронени изделия, риба, агнешко, пилешко, пуешко, яйца, краве сирене, вино и газирани напитки, млечен шоколад, компоти, конфитюри, кафява захар, горчица, майонеза и др.

Слабокисели храни: бял фасул, готвен спанак, пълнозърнест и ръжен хляб, овесени ядки, черен дроб, миди, сливи, дренки, кисело мляко, сметана, масло, сладолед, слънчогледово и царевично масло, маргарин, сливи бяла захар и др.

Плюсовете на отрицателните йони

Ролята на въздуха или по-точно на една от неговите съставки – кислорода, в жизненоважния за животните процес – дишането, е била разкрита в края на XVII век от забележителните английски учени-енциклопедисти Робърт Бойл и Робърт Хук. Последвалите многостранни изследвания на този фундаментален процес, при който става поглъщане на кислород и отдляне на въглероден диоксид, показаха, че той е противоположен на друг уникален процес – фотосинтезата, протичащ в растителното царство. По гениалната презумпция на Твореца едно от най-важните призвания на растенията е осигуряването на жизненонеобходимия за животните кислород, нужен и за протичането на друг забележителен процес – горенето, с който, както е известно, е неразривно свързано развитието на човешката цивилизация. Много скоро обаче учените стигат до идеята, че в алвеолите на белите дробове, освен кислород, от въздуха в кръвта попада и „нещо друго”, което играе съществена роля в протичащите в човешкия организъм процеси. В определени случаи неговото въздействие е положително, а в други – отрицателно.

През 1780г. френският физик Пиер Бертолон в книгата си „За електричеството на болното и здравото човешко тяло” изказва революционната мисъл, че „всички болести имат пряка връзка с електрическото състояние на въздуха”. Идеята на французина намира своето продължение в Русия, където младият, едва 21 годишен, гениален руски учен Александр Чижевский я прегръща с цялото си сърце, достигайки в началото на XXвекдо забележителни резултати, които внасят сериозни корекции във вижданията за протичащите в човешкия организъм процеси, както и за факторите, които влияят върху неговия здравен статус. Според младия учен еволюцията на живите организми, в т.ч. и на човека, е протекла в наситена с електричество атмосфера, поради което напълно естествено е те да разполагат с механизми за взаимодействие с електрическите частици в нея и да изпитват влияние, както от тяхния заряд, така и от тяхното количество.

Тази мисъл получава убедително потвърждение в поставените експерименти, в които са получени наистина зашеметяващи резултати. Чижевский доказва, че отрицателните йони (атоми, натоварени с отрицателен заряд) стимулират жизнените процеси и имат общо благотворно въздействие върху човека и животните, докато положителните имат противоположно действие – понижават техния жизнен тонус и могат дори да доведат до тяхната гибел. Според учения богат на отрицателни йони е въздухът около водопадите (до 50 хиляди/см

), планинският (8–12 хиляди/см

), морският (4 хиляди/см

), както и този след буря (1,5–4 хиляди/см

).

Многобройни опити показват, че само 20-минутен престой в среда с високо съдържание на отрицателни йони има магическо въздействие върху човешкия организъм, предизвиквайки неочакван прилив на жизнена енергия и извиквайки оптимизъм и добро разположение на духа. Всъщност още древногръцкият лечител Хипократ за лечение на широк кръг заболявания е предписвал…разходка край морето или високо в планината. Обратно, при 20-минутен престой в среда с високо съдържание на положителни йони, се появява кашлица, главоболие и хрема. Продължителното въздействие води до допълнителни ефекти – раздразнителност, понижение на вниманието и способността за концентриране, мускулни болки и отслабване на имунната система.

Проведените през последните години изследвания убедително доказват, че положителните йони са причина за редица нервни и сърдечно-съдови заболявания, както и за „болестта на века” – нервното изтощение. Установено е, че те са причина за свръхпроизводство на невротрансмитера серотонин, което води до тахикардия, повишено кръвно налягане, спазъм на бронхите, включително до астматичен пристъп, засилена чревна перисталтика, както и до повишена агресивност. Отрицателните йони, чрез регулиране на нивото на този невротрансмитер, премахват тези ефекти.

Йоните в атмосферата възникват под действието на множество фактори – частици на радиоактивните елементи радий и торий, намиращи се постоянно във въздуха, гама-лъчите на друг радиоактивен елемент – радия, намиращ се в почвения слой, както и във водите, слънчевата радиация, космическите лъчи, мълниите, движенията на водни маси (водопади, морски прибой, дъжд), различни химични процеси и т.н. Любопитен факт е, че някои растения (здравец, кедър, ела, бор, туя) също продуцират значителни количества отрицателни йони.

Йоните проникват в човешкия организъм по два пътя – чрез вдишвания въздух и чрез кожата – най-големия орган на човешкото тяло. Което означава, че ние постоянно сме изложени на тяхното въздействие. За съжаление праховите частици, аерозолите от автомобилите и производствените предприятия, които изобилстват в градската среда, както и цялата патогенна микрофлора (вируси, бактерии), привличат положителните йони и се натоварват положително. Тези т.нар. „тежки” йони получиха съвсем неласкавото прозвище „йони-убийци”.

Трябва да признаем, че конфликтът на човека със собствената му природа започва далеч преди натрупването на екологичните проблеми, в т.ч. и свързаните със замърсения въздух. Те започват тогава, когато той построява първото си жилище и се откъсва от естествената си природна среда. Прекарвайки 90% от времето си в затворени помещения (дома, офиса, дискотеки, питейни заведения, киносалони), в които решително преобладават положителните йони, той подкопава своя имунитет, боледува, остарява и завършва земния си път далеч преди срока, определен му от природата. В частност, Чижевский изчислил, че срокът, даден ни от Твореца, е…180 години, но поради редица фактори (не на последно място и поради губителното действие на положителните йони) той значително се съкращава.