Всё так же одинока и безгласна.
ПРИТЧА ЗА СИНАПОВОТО ЗЪРНО
на Коста Радев
В един параклис още свети
солената пътека на рибарите.
Край него откънтяват гласовете,
прегърнали света със груби мрежи.
И само бризът се разхожда,
облякъл власеницата на изтока —
стопанин и случаен гостенин
между водата и брега.
Кълни духът и се изправя,
могъщ като синаповото зърно.
А приливът и отливът се сливат
на дъното на всяка лодка.
Защо ли хоризонтът ми напомня,
че съм живял възторжено за никъде
със мачтите, греблата и рибарите
като свободна бяла риба…
ПРИТЧА О ГОРЧИЧНОМ ЗЕРНЕ
Косте Радеву
В одной часовне еще светит
солёная рыбацкая тропа.
Вокруг неё несутся голоса
и обнимают мир сетями грубыми.
И только бриз задумчиво гуляет,
во власяницу он одет востока —
хозяин или гость случайный
между водой и берегом.
И прорастает дух, и выпрямляется
могучий, как горчичное зерно,
прилив с отливом обнимаются,
пересекая лодочное дно.
Зачем же горизонт напоминает мне,
что жил по- настоящему восторженно
я с рыбаками, с мачтами и с вёслами —
свободный, словно рыба белая.
*«Иную притчу предложил Он им, говоря: Царство Небесное подобно зерну горчичному, которое человек взял и посеял на поле своем, которое, хотя меньше всех семян, но, когда вырастет, бывает больше всех злаков и становится деревом…»
(Евангелие Мф. (https://ridero.ru/link/F4OCBx8bxkA19N77EeGH5)13:31—32 (https://ridero.ru/link/P2HLYclapV1QOLsvVyc4H))
Космическая ладья. Леонид Феодор
Колесо Судьбы. Леонид Феодор
Золотой всадник. Леонид Феодор
Дева Печаль. Леонид Феодор
·
През камъка да видиш свободата
като венециански дож да я откупиш
и в ласката бездънна на водата
животът ти накрая да се случи —
без моста на осъдени въздишки,
без чумни маски за преследваните думи,